Европарламентът в цифри:

• 736 ще бъдат депутатите в новия Европейски парламент, досега те бяха 783
   
• 99 депутати има най-голямата национална група - германската, петима - най-малката - малтийската
   
• 17 депутати ще представят България
   
• 375 млн. европейци имат право на глас в европейските избори
   
• 1958 г. е създаден Европейският парламент, евродепутатите се избират пряко от 1979 г.
   
• 20 депутати от 7 държави са необходими за създаване на политическа група
• 7665 евро ще бъде депутатската заплата на бъдещите представители
   
• 23 са комисиите в институцията
   
• 62% е била най-високата избирателна активност (през 1979 г.), 45.5% - най-ниската (през 2004)
   
• 29.2% беше избирателната активност в България на изборите през 2007 г.
   
• 4 държави имат задължително гласуване - Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург
   
• 1/3 от депутатите са жени
   
• 506 са възможните двустранни езикови комбинации в ЕС, разходите за преводи на парламента са близо 500 млн. евро на година, а институцията има 1500 преводачи
   
• 1000 са приетите от инситуцията закони за мандата 2004-2009 г.

Ето и едно интересно клипче на английски, което разказва основните факти за състава и работата на парламента:

КАКВИ ПАРТИИ ИМА В ЕВРОПАРЛАМЕНТА?

Европейският парламент за разлика от много национални парламенти в страните от ЕС представлява пълна палитра от всички възможни политически философии на ХХ век. В него влизат изразители на традиционните десни, леви и центристки идеи, също - зелени, комунисти, националисти, дори и прикрити фашисти. В досегашния Европарламент имаше седем основни групи плюс независимите депутати. След изборите през юни обаче изискванията за съставяне на група вече стават по-строги - необходими са поне 25 депутати от най-малко седем държави членки, а общият брой на представителството ще бъде намален с 49 души, заради което социолозите очакват да има някои размествания. Но преди това ето как изглеждаше парламентът досега:

ДЕСНИТЕ

Европейската народна партия - Европейски демократи (ЕНП - ЕД)

Европейската народна партия наред със социалистическата е най-старата паневропейска формация. Тя е факт още от раждането на идеята за създаване на ЕС с Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), свързана е с почти всички основополагащи за съюза събития. Първият парламентарен председател на асамблеята на ЕОВС е Емануел Сасен - холандец от групата на християндемократите, която по-късно прераства в ЕНП. От Народната партия са и някои от най-известните европейски политици като Робер Шуман и Конрад Аденауер. ЕНП печели и първите преки избори за европарламент (с 3% повече от социалистите). В сегашната комисия повече от една трета от комисарите и председателят й Жозе Мануел Барзоу са от десницата. През 1997 г. към групата се присъединяват европейските демократи - тогава британските и датските консерватори. Очаква се в новия парламент към демократите да се присъединят чешката Гражданска демократична партия на досегашния премиер Мирек Тополанек и полската "Право и справедливост" на братята Качински, както и още няколко партии, за да сформират отделна група. В нея при успех на 7 юни ще влезе и човек на РЗС. В ЕНП в момента са депутатите от ГЕРБ, но български членове са също СДС, ДСБ, Демократическата партия и Земеделският народен съюз.

ЛЕВИТЕ

Партия на европейските социалисти (ПЕС)

Макар ПЕС да съществува под това име едва от 1992 г., някои от партиите учредители сформират социалдемократично обединение още по времето на парламентарната асамблея на ЕОВС през 1952 г. Най-многочислените формации в ПЕС са британските лейбъристи, френските и германските социалисти. Българската партия там е БСП.

От създаването на ЕС досега социалистите никога не са били начело на Еврокомисията и не са имали мнозинство в парламента. В тази комисия има шестима социалисти. ПЕС защитава традиционно лявоцентристки идеи.

ЛИБЕРАЛИТЕ

Алианс на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ)

Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) е третата по големина група в Европейския парламент и е съставена от Партията на европейските либералдемократи и реформатори и Европейската демократична партия. Докато втората, определяща се като "нито консервативна, нито социалистическа", има няколко по-маргинални члена, то при либералдемократите членуват партии със сериозни традиции, често участващи в управлението на държавите си. АЛДЕ е в парламента от 1976 г. Двете български партии там са ДПС и НДСВ. АЛДЕ има сериозно представителство в комисията - една трета от комисарите са либерали, включително българката Меглена Кунева.

ЗЕЛЕНИТЕ

Зелените - Европейски свободен алианс (ЕСА)

Зелените пробиват в европейския парламент през 1984 г. с 11 депутати, а фракцията им се нарича "Група на дъгата". В началото те са доста евроскептично настроени, но променят възгледите си и започват да търсят паневропейски решения за екологичните проблеми. Днес са четвъртата сила в парламента. Ако в средата на 1980-те най-сериозната битка е срещу ядрените централи, днес на прицел са глобалното затопляне и генно модифицираните организми. Лидер е Даниел Кон-Бендит - дързък бунтар от студентските размирици през 1968 г. Не са излъчвали комисар. Обединението с Европейския свободен алианс е от последния мандат на ЕП. ЕСА включва регионални партии, борещи се за автономия, но в парламента има представители само на шотландците, на уелсците и на баските.

КРАЙНОДЕСНИТЕ

Съюз на Европа на нациите (СЕН)

Съюзът на Европа на нациите е една от националистическите групировки в ЕП. На няколко пъти през този мандат беше пред разпад, но от групата се отцепиха само италианският Народен съюз и ирландската "Фина фойл". СЕН често заема крайно националистически и твърде евроскептични позиции. Някои от сега участващите партии вероятно няма да се присъединят към него в следващия парламент, като полската "Право и справедливост", която имаше 20 членове и е жизненонеобходима за съставянето на група. Във фракцията няма българско представителство.

КОМУНИСТИТЕ

Европейска обединена левица - "Северна зелена левица"

По ирония комунистическите партии се разграничават от социалистите в ЕП през 1989 г. - годината, в която новопокръстените социалисти в Източна Европа се опитват да се разграничат от комунистическите си предшественици. Групата тогава има членове от Италия, Испания, Гърция и Дания. След присъединяването на Швеция и Финландия към ЕС през 1995 г. датските депутати се отделят от блока и заедно с шведите и финландците сформират "Северна зелена левица". След изборите през 2004 г. двете групи отново са в един блок с 41 депутати от 13 страни. Чехия е единствената бивша комунистическа страна, която има представителство в групата.

ЕВРОСКЕПТИЦИТЕ

Независимост и демокрация

Групата на евроскептиците, която има 20 членове се състои от две фракции - Демократите на ЕС и Съюзът на независимите депутати в Европа. Групата има по един-двама депутати от 9 държави, като единствено по-многобройни са британската и полската делегация. За тях основни теми са Договорът от Лисабон и недоволството от разширяването. Много анализатори прогнозират, че групата може и да я няма в следващия парламент.

КСЕНОФОБИТЕ

Независимите евродепутати (НЕ)

Независимите евродепутати са с десет повече от евроскептиците, но вътрешните раздори помежду им направиха невъзможно създаването на група. В регламента на отиващия си парламент беше записано, че групите се сформират само по идеологически принцип. През 2007 г. част от независимите сформираха фракцията "Идентичност, традиция, суверенитет", но тя бързо се разпадна. В състава й влизаха и депутатите от "Атака". Най-многобройната фракция сред независимите е френският Национален фронт, а най-известният й представител Жан-Мари льо Пен. За независимите са характерни ксенофобските и антисемитските изказвания.

(по материали от в. Дневник)