Коледни празници: за мен това е времето, когато правя годишната си вноска за Уикипедия, декемврийската вноска за SOS детски селища и когато търся нова кауза за подкрепяне (тази година I can too). Това, което със сигурност не правя обаче, е да пращам благотворителни есемеси.

Един от основните ми мотиви от 2008 г. насам да дарявам между 3 и 5% от годишните си приходи е това, че не съм доволна от начина, по който държавата разпределя парите ми (пример). Затова и винаги ме е дразнело, че дарителските есемеси в родината се облагат с ДДС.  Както знаете, в момента мобилните оператори третират тези съобщения като „облагаеми доставки“ и начисляват ДДС върху цялата стойност на съобщенията, въпреки че действащото българско законодателство за облагане с ДДС не дава основание за подобна практика.

Как стои въпросът по белия свят, където методът на дарение - дали чрез дебитна карта, или есемес, не е основание за различно данъчно третиране, можете да прочетете тук:

Облагане с ДДС на благотворителни SMS-и. Преглед на практиката в 5 страни от Европейския съюз

Дебатът по темата на българска почва се води от години от няколко неправителствени организации като Български дарителски форум, „Спаси, дари на...“  и др., но като че ли управляващите не го взимат присърце. Да, веднъж дариха набраното ДДС от една телевизионна кампания, но порочната практика не се прекратява.

Моят личен призив към хората, които са решили да подкрепят някоя кауза, е винаги да търсят банковите сметки за набиране на средства и да ползват банков превод. Ако искате да дарите 10 лева, банката ще ви вземе 1 лев, а държавата - 2. За дарение от 100 лева банката продължава да е доволна на 1 лев, но държавата вече иска 20.

И за да приключа с положителен тон, ще кажа това, което често повтарям: ако наистина ви пука за нещо, можете да помогнете по два начина: или с участие, или с пари. Изберете си каузи и действайте :)

Весела Коледа!