Така казват мъдрите хора, но напоследък рядко виждам примери за спазване на горната максима.

Поредният пример за „първо режеме, после мериме“ е включването на България в ACTA. Много блогъри вече писаха по темата (кратко обобщение от Комитата) и затова тук ще спестя обясненията и изложенията на факти, но накратко: българското правителство е подписало едно спорно международно споразумение, на тъмно и без обществено разискване, което е толкова общо и голямо, че покрай борбата с фалшификатите създава и редица сериозни заплахи за свободата в интернет.

Днес от СДС заехме твърда позиция против ACTA (участвам активно и аз), като исканията на Мартин Димитров бяха: оттегляне на България от  ACTA и съставяне на пълна оценка на въздействието.

Междувременно от МИЕТ и самият министър Трайков дори ни увериха, че  "Присъединяването към АСТА нищо няма да промени в България" и че "то не налага промени на съществуващата национална законодателна рамка в областта на защитата на правата на интелектуалната собственост". 

Ами защо сме го подписали тогава се питам аз? Сега тепърва щяло да има обществени разисквания - т.е. ние сме отрязали, ама вие мислете.

На 11 февруари ще има протест. 

В момента вървят няколко петиции против ACTA: http://www.avaaz.org/en/acta/ ,  http://www.change.org/petitions/say-no-to-acta-europe-stop-the-censorship-in-europe

А през юни ще е гласуването на ACTA в ЕП. 

Ако ACTA няма да ни трябва, аз не виждам причина да се ратифицира нито в Европарламента, нито в Народното събрание.

П.П. Два видеоклипа във връзка със спрените законопроекти SOPA и PIPA, които може да са ви интересни за паралел: 
http://www.thedailyshow.com/watch/wed-january-18-2012/ko-computer
http://www.washingtonpost.com/business/economy/pipasopa-debate-where-do-the-gop-candidates-stand/2012/01/20/gIQAQ0egDQ_story.html