На проведената вчера 19-та конференция на СДС разбрах защо не вървят на добре нещата в партията. Защото хората вътре са по-заети с това, да се изкарват кой е по-истински седесар, да си спомнят какво „беше“ и да губят ценно време в измисляне на колкото се може по-обидни квалификации, отколкото с това, да свършат някаква работа. За щастие не всички хора в СДС са такива. СДС е единствената партия с млад лидер, който е станал такъв, не благодарение на потеклото си или на влиятелните си приятели, а само и единствено благодарение на усилената си работа за една по-добра и справедлива България.

Ще цитирам един абзац от речта на Мартин Димитров, който съдържа цялата истина за вътрешната ситуация в СДС в момента:

Създадохме мостове в дясното пространство в рамките на Синята коалиция.
Винаги ясно съм казвал, че разделението в дясно е грешка. Грешка, която доведе след себе си много страхове, които се превърнаха в непреодолими комплекси. През годините личните конфликти лишиха много хора от трезва преценка за ситуация и възможности. За съжаление не малко хора ръководят действията си от желание за лично отмъщение, а не с мисъл за бъдещето и СДС. Аз нямам комплекси. За щастие и поколенчески, и като политическа биография съм лишен от тях. Това ми позволява винаги първо да мисля за СДС, без да се страхувам.

Това е първата и последна публикация, която посвещавам на вътрешните проблеми в партията,  в която членувам. Не вътрешнопартийните дрязги, а реалната работа, която се върши, трябва да се отчита. Въз основа на това, което виждам през последната година и половина, реална работа в СДС върши само Мартин Димитров и създаденият около него екип - настоящите депутати на СДС, кадри от младежката организация на СДС като Петър Славов, Валентин Стоянов, Георги Липчев и т.н.

Да, СДС е стара партия, но има нужда от нова визия и модел на работа. Всичко останало е празни приказки и губене на ценно време.