Наричам „ден нула“ този, който винаги настъпва след ден на вълнение в българската държава.

Първият ден нула, който видях и описах, беше 15 януари 2009 г. На 14 януари цялата жандармерия и полицията от няколко съседни града - над 3000 полицаи, бяха изсипани срещу събралото се множество пред парламента. Правителството на тройната коалиция се разправи с недоволстващите по безпардонен начин пред одобрителния поглед на тогавашния софийски кмет Бойко Борисов. На 15 януари - деня нула, обществото угаси погледа си, обърна се на другата страна и каза „Е пак нищо не стана“.

Новият ден нула беше вчера: 21 януари 2011 г. - денят след миналия вот на доверие към правителството на ГЕРБ. В часовете по история в пети клас научих, че за всяко историческо събитие има причина и повод. За този вот на доверие нямаше причини. Имаше само повод: изтеклите записи на телефонни разговори между депутати и министри на ГЕРБ с шефа на митниците Ваньо Танов. На въпросите на българското общество и Европейската комисия дали това са СРС-та - т.е. записи, правени от самото МВР, дали тези записи са правени законно - т.е. с разрешение на съдия и най-вече дали съдържанието им е вярно, управляващите отговориха по най-безумните начини: не било лошо да се подслушват министри, щом не се обичат; може би мобилните оператори са подслушвали; щом не се знаело какви и откъде са тия записи, нямало да се коментира съдържанието им. Явно тези отговори обаче не можаха да отклонят втренчените погледи и ГЕРБ с хитър популистки финт изобретиха процедурата по вот на доверие. Правителството било правело реформи и гонело корупцията (явно само една част от нея) и затова лоши хори искали да дестабилизират управлението - мотивите можете да прочетете тук.

Дебатите на 20 януари почти не споменаха истинския повод за вота. Четяха се доклади за постиженията в различни сфери, като се започне от културата та чак до земеделието и транспорта. На въпросите на обществото ГЕРБ отговориха „137“ [депутати на ГЕРБ и Атака]. Аз лично не очаквах друго развитие. Може би очаквах на дебатите да се каже защо правителството иска доверие от депутатите, при положение че нищо не е обяснило по въпросите дали държавата използва правомощията си първо за незаконно подслушване и второ - за разгръщане на чадър над хора, които най-вероятно са спонсорирали пищната им предизборна кампания.

И така стигаме до деня нула - прокуратурата е излязла с милиционерското заключение, че понеже това не били записи, а презаписи, то те са манипулирани. Блогъри, Господарите на ефира и Шоуто на Слави излязоха с материали и коментари на експерти и бивш служител на ДАНС, че съдържанието на записите не е манипулирано. Но май вече е късно. Януари е. Има сметки за парно. Олиото, хлябът поскъпват. И тия са маскари.