Разликата в "Партенките " на тези които разрушиха коалицията СДС нямат морално право да правят такива махленски клюки.Ние не коментираме кой как работи с Славчо Христов на Златни Пясъци.Предполагам че сме готови на открити демократични избори по подобие на избора на Петър Стоянов и Ж.Желев.Разликата във Варна е 5 пъти по голяма за СДС.

Драга Мария, На този етап няма как СДС и ДСБ да не бъдат отделни партии. Това е така, защото в СДС продължава да има достатъчно много хора, които не харесват Костов, а в същото време в ДСБ още има достатъчно много хора, които смятат СДС за жалки и пародийни остатъци от някогашния Съюз. Към това се прибавя и бетонираната, за съжаление, самодостатъчност на ДСБ - партията видимо не се опитва да се еманципира от Костов и да го "преодолее" (т.е. все още никой не се осмелява да убие ритаулно вожда и да наследи жезъла) и явно на повечето функционери им харесва ролята на "бутикова" и "елитарна" организация, която бяга подобна но дявол от тамян от работата на масово и "ниско" ниво. СДС пък в голямата си част все така е сбор от кариеристчета, изхвърлени от политическите бури корабокрушенци и разочаровано-омерзени от Костов активисти, които никога не биха приели да бъдат в една организация с Мавъра и до откат биха цепили, разцепвали, разлюспвали и тн всеки опит за обединение. Мартин според мен е по-скоро обсебен от Командира и смята Синята коалиция за предвестник на едно сливане, в което обаче ДСБ ще е senior partner, а Костов ще играе ролята на надзорник. И ще оформи обединението по своя си вкус. Мартин се удържа на поста си единствено благодарение на факта, че вътрешните му противници - а те са много - си дават сметка, че свалят ли го, хич няма да се разберат кой да заеме местото му, а евентуалният хаос хептен би изличил СДС от лицето на земята. С една дума - този "формат" Синята коалиция няма бъдеще, освен ако не стане чудо и неин кандидат (за кмет на София и/или президент) не се добере до победата (подобно на изненадващия успех на "третия" Първанов в изборите през 2001-ва). Засега обаче не виждам как ще се случи. Р.Христов се надява на подкрепа на ДПС, но няма никаква харизма, освен това е недолюбван и от част от десните. Св. Малинов е прекалено интелектуален и "извисен", за да се хареса на природоселението. От кандидатите за столичен кмет добри фигури са П.Москов и Прошко Прошков (лично аз харесвам втория), но общата кандидатура е въпрос на договорка със СДС и тя, естествено, зависи от договорката за кандидат-президента. Не съм убеден, че ще се стигне до предварителни избори за общи кандидатури на Коалицията, макар че безспортно това е най-принципният и демократичен вариант. Те ще са отворени, което повдига въпроса за тяхната обективност: Не само, че СДС има повече организации, но зад Р.Христов стои сериозен ресурс, който лесно ще изкриви гласуването. За софийнските избори пък Кисьов няма никакъв шанс срещу Москов/Прошков. И тогава пак стигаме до въпроса, който ти поставяш в края на постигна - дали най-накрая няма да се стигне до идеята за обединение. Според мен то било безсмислено на базата на днешните две партии. Тоест мисля, че най-добре би било разпускането им и изграждането на нова партия, върху основата на граждански движения (по подобие на някогашните "Диалог" и "14 декември"), но с внимателно проучване на поуките от зараждането на ДСБ. И без никакви стари муцуни, нека те си стоят в сянка, да дават, разбира се, напътствия, но напред да бъдат изтикани нови, млади и непопулярни лица. Ти например си едно от тях :-) С поздрави и пожелания за хъс и кураж в СДС-Перник, (Бирен)симпатизант

Благодаря за отговора, това също е нов стил, който говори много за новата генерация в десните партии. Съгласен съм, че дясната идея не е вече (само) антикомунизъм: За все повече хора времената отпреди 10-ти ноември нищо не значат, а от все по-голяма значение за политическите убеждения и поведение са конкретните и ясни послания към предприемчивите граждани. Разбира се, това не бива да води до компромиси и безкритично помирение с миналото. Но така или иначе преместването към центъра е глобална тенденция, социалните теми и известно "олевяване" са налице при редица консервативни формации (няма и как другояче да бъде, ако искат наистина да се занимават с политика, т.е. да печелят избори, да налагат и провеждат програми и пр.). Тук въпросът е друг. Хубаво, че искате и работите за обединение, ама пусто - засега знаците са много бледи, светлинките едва мъждукащи. Тъкмо местните и президентските избори тази година бяха подходящ момент за изпробване на тая готовност. А се оказа, че все още нито СДС, нито ДСБ са готови на отстъпки в името на победа. Конкретно - трябваше според мен лидерите да се разберат и да предложат достатъчно приемливи кандидатури за кмет на София и за президент, които да съберат максимум подкрепа от двете партии. Но и отвъд това. Защото (и тук препоръчвам интервюто на О.Минчев в последния "Седем") за да се спечелят изборите, не е нужно само мобилизация на избирателите на СДС+ДСБ, а много повече, далеч оттатък рамките на двете партии. Тоест ако си играем само на вътрешни избори (я да видим дали "нашият" кандидат е по-добър от "вашия"), то упражнението става доста безмислено. Предварителните избори донякъде наистина изчерпват партиите, още повече че съществува реалната опасност от бойкот на "другия" кандидат на истинския вот - никак не си представям примерно избирателите на Костов да гласуват за Р. Христов на същинските президентски избори. Виж, ако вземе та ги призове и рече, че трябва да се гласува "с омерзение", както 2003 за Софиянски :-)) Ама е слабо вероятно. А изборите са важни, защото не са само тест какво може и какво не Синята коалиция. От тях до голяма степен зависи дали това образувание има бъдеще и смисъл. Ако нищо не стане (демек кандидатите на коалицията не спечелят кой знае колко повече от механичния сбор на двете партии), то по-добре коалицията и двете партии да се разпуснат. Ако пък стане чудо и спечелим я кмет, я президент (малко оптимизъм не е излишен, нали :-), то тогава пътят пред обединението се отваря още повече. Ще видим... Поне засега съм доволен от първата победа на Прошко, малка стъпка, ама фундаментална. Ще бие Кисьов.